Уютно

Заговорят ли колко лоша е страната ни,
аз ще си спомням лозата на балкона,
разположила се на простора.
Съседските котета полегнали на пътеката.
И когато решавам да мина аз се покланям и любезно ги питам:
- Ваши височества...
Те ме гледат с бебешките си физиономии,
глупаво мигат
и пак се излягат.
Уютно е някак си всичко.
Зелено и твое.
Безкрайно зелено,
в което всяка лудост се разтваря

като кръв след битка.